Исках и аз да поизуча
малко литературна теория,
че иначе все така се случва:
гъмжи в главата ми от истории,
сърцето ми ще се пръсне от сравнения,
епитетите ми дерат душата...
И все пак Ви моля за извинение
(макар и със по-задна дата),
че понякога слаби мъжки рими римувам
(Мъжки ли? Значи и женски има...!)
Тавтология е. Не се преструвам -
в мене се бият два синонима.
Анапест, амфибрахий и дактил
не щат да ми се подчиняват...
Прибавям си някой омоним със стил
и кашата все по-дълбока става...
С ямб и хорей се застигаме по завоите.
Идиомите са ми все под чертата.
И без литературна теория, приятели мои,
моята поезия ми пее в душата.
© Нина Чилиянска All rights reserved.