23.10.2010 г., 11:34

Неуспешен опит за усъвършенстване

754 0 8

Исках и аз да поизуча

малко литературна теория,

че иначе все така се случва:

гъмжи в главата ми от истории,

 

сърцето ми ще се пръсне от сравнения,

епитетите ми дерат душата...

И все пак Ви моля за извинение

(макар и със по-задна дата),

 

че понякога слаби мъжки рими римувам

(Мъжки ли? Значи и женски има...!)

Тавтология е. Не се преструвам -

в мене се бият два синонима.

 

Анапест, амфибрахий и дактил

не щат да ми се подчиняват...

Прибавям си някой омоним със стил

и кашата все по-дълбока става...

 

С ямб и хорей се застигаме по завоите.

Идиомите са ми все под чертата.

И без литературна теория, приятели мои,

моята поезия ми пее в душата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да... поезията ти пее в душата!
  • оригинално...много хубаво стихотворение..
    Нина...сърдечен поздрав.
  • Моята градска както винаги....Поздрав!
  • Посочените ритмични стъпки и римите са свойствени на класическия стих.
    А СВОБОДНИЯТ е освободен от тези формални белези. И преди всичко - от рими.
    На практика, обаче, много често в белите стихове присъства римата.

    Ако някой знае повече за особеностите на новата поезия, нека се произнесе..
    Поздравления за поставената тема,Ники!

  • Благодаря сърдечно на всички коментирали и разбрали ме правилно.Винаги съм се учудвала на "колегите" в сайта,които коментирайки обръщат внимание на вид стъпка, ритъм, рими...Не че е лошо да си "подкован с теория", но аз лично никога не си казвам:Аз сега ще взема да напиша нещо в дактил или ямб, с 5 епитета, 3 сравнения и с мъжки рими..то просто си се получава, без да се замислям.Затова реших да напиша това стихо - малко като провокация , за да чета различни коментари....някои ще се съгласят с мен,други ще ме оборят...
    P.S. А с това "МОЯТА поезия" имах пред вид не личните ми стихове(не съм Нарцис ), а поезията, която харесвам изобщо.Благодаря ви още веднъж !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...