Невидими стени
Притискат ни невидими стени
от завист, страх и безпаричие,
понякога ужасно ни боли
от злобата и чуждо безразличие.
Живеем в свят, потънал в суета
и всеки се затваря във черупка,
заключва се зад тежката врата
на тъмната си, непристъпна дупка.
И всеки срещу всеки, враг до враг,
изчезна сякаш всяко състрадание,
не даваме дори коричка хляб,
без да поискаме и нещо във замяна.
И тъй минава времето и мрак
покрива всичко, даже и душите.
Рушим и себе си, и своя свят,
а са ни преброени дните.
© Генка All rights reserved.
