5.01.2008 г., 14:26 ч.

Невидими стени 

  Поезия » Друга
630 0 14

Притискат ни невидими стени

от завист, страх и безпаричие,

понякога ужасно ни боли

от злобата и чуждо безразличие.

 

Живеем в свят, потънал в суета

и всеки се затваря във черупка,

заключва се зад тежката врата

на тъмната си, непристъпна  дупка.

 

И всеки срещу всеки, враг до враг,

изчезна сякаш всяко състрадание,

не даваме дори коричка хляб,

 без да поискаме и нещо във замяна.

 

И тъй минава времето  и мрак

покрива всичко, даже и душите.

Рушим и себе си, и своя свят,

а са ни преброени дните.

 

© Генка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??