finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Dec 30, 2018, 8:36 PM

Невидимите

  Poetry
1.6K 4 6

 

Живеят в този свят незабелязани

Не са невидими, а са различни...

Те просто от живота са белязани

със стигмата на хорско  безразличие...

Незнайно как за миг се появяват

 и после пак така за миг изчезват...

С годините полека побеляват...

а между нас и тях остава бездна...

Да те са тук, макар незабелязани

дошли са пак и ето, че остават

зад ъгъла...А слънцето залязва

и своя мрак нощта им подарява...

На сутринта, когато се размърдат,

те пак така ще са незабелязани...

Ще стискат във ръка парченце твърдо

от хляба, който вчера сме отрязали...

Така и непогледнати в очите

те мълчаливо с нас се разминават,

но нейде там – под веждите извити

присъдата към този свят остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0