Dec 30, 2018, 8:36 PM

Невидимите

  Poetry
1.6K 4 6

 

Живеят в този свят незабелязани

Не са невидими, а са различни...

Те просто от живота са белязани

със стигмата на хорско  безразличие...

Незнайно как за миг се появяват

 и после пак така за миг изчезват...

С годините полека побеляват...

а между нас и тях остава бездна...

Да те са тук, макар незабелязани

дошли са пак и ето, че остават

зад ъгъла...А слънцето залязва

и своя мрак нощта им подарява...

На сутринта, когато се размърдат,

те пак така ще са незабелязани...

Ще стискат във ръка парченце твърдо

от хляба, който вчера сме отрязали...

Така и непогледнати в очите

те мълчаливо с нас се разминават,

но нейде там – под веждите извити

присъдата към този свят остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...