Dec 30, 2018, 8:36 PM

Невидимите

  Poetry
1.6K 4 6

 

Живеят в този свят незабелязани

Не са невидими, а са различни...

Те просто от живота са белязани

със стигмата на хорско  безразличие...

Незнайно как за миг се появяват

 и после пак така за миг изчезват...

С годините полека побеляват...

а между нас и тях остава бездна...

Да те са тук, макар незабелязани

дошли са пак и ето, че остават

зад ъгъла...А слънцето залязва

и своя мрак нощта им подарява...

На сутринта, когато се размърдат,

те пак така ще са незабелязани...

Ще стискат във ръка парченце твърдо

от хляба, който вчера сме отрязали...

Така и непогледнати в очите

те мълчаливо с нас се разминават,

но нейде там – под веждите извити

присъдата към този свят остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....