finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
30 дек. 2018 г., 20:36

Невидимите

1.6K 4 6

 

Живеят в този свят незабелязани

Не са невидими, а са различни...

Те просто от живота са белязани

със стигмата на хорско  безразличие...

Незнайно как за миг се появяват

 и после пак така за миг изчезват...

С годините полека побеляват...

а между нас и тях остава бездна...

Да те са тук, макар незабелязани

дошли са пак и ето, че остават

зад ъгъла...А слънцето залязва

и своя мрак нощта им подарява...

На сутринта, когато се размърдат,

те пак така ще са незабелязани...

Ще стискат във ръка парченце твърдо

от хляба, който вчера сме отрязали...

Така и непогледнати в очите

те мълчаливо с нас се разминават,

но нейде там – под веждите извити

присъдата към този свят остава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0