finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
30 дек. 2018 г., 20:36

Невидимите

1.6K 4 6

 

Живеят в този свят незабелязани

Не са невидими, а са различни...

Те просто от живота са белязани

със стигмата на хорско  безразличие...

Незнайно как за миг се появяват

 и после пак така за миг изчезват...

С годините полека побеляват...

а между нас и тях остава бездна...

Да те са тук, макар незабелязани

дошли са пак и ето, че остават

зад ъгъла...А слънцето залязва

и своя мрак нощта им подарява...

На сутринта, когато се размърдат,

те пак така ще са незабелязани...

Ще стискат във ръка парченце твърдо

от хляба, който вчера сме отрязали...

Така и непогледнати в очите

те мълчаливо с нас се разминават,

но нейде там – под веждите извити

присъдата към този свят остава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0