Невидимите
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват
и после пак така за миг изчезват...
С годините полека побеляват...
а между нас и тях остава бездна...
Да те са тук, макар незабелязани
дошли са пак и ето, че остават
зад ъгъла...А слънцето залязва
и своя мрак нощта им подарява...
На сутринта, когато се размърдат,
те пак така ще са незабелязани...
Ще стискат във ръка парченце твърдо
от хляба, който вчера сме отрязали...
Така и непогледнати в очите
те мълчаливо с нас се разминават,
но нейде там – под веждите извити
присъдата към този свят остава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
