yotovava (Валентина Йотова)
2506 20935
Mar 23, 2012, 6:29 AM

Невидимият 

  Poetry » Phylosophy
502 0 6

Денят му е навярно като чаша,

която можеш да разбиеш лесно,

ако наливаш в нея липсващ залез,

заклещен нейде в градските каверни.

 

И цветно не сънува, много бързо

нахлузва сутрин в сивия си делник

ризата, костюма, вратовръзката,

изстива недопито и кафето му.

 

Жена му е красива, но защо ли

отдавна пламъчето дяволито

притискат ежедневните неволи.

Плати, но без изядено и пито.

 

А вечер, щом се спусне мракът син,

допушва си последната цигара   

и след прощалното кълбенце дим

усеща как животът го търкаля

 

уж по-нагоре, ала все потъва

душата му сред куп от апострофи

и върху нар прокрустов я разпъват...

... А инак писал би прекрасни строфи.

 

Той сигурно крещи като мънисто,

търкулнато на тъмно под миндера.

Но кой да чуе тънкия му писък

и да сведе глава да го намери?

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??