Невидимо присъствие
Невидимо присъствие
Аз имах една мечта -
само с теб да съм.
Но днес съм сам-сама,
имам те само насън.
Искам да дойдеш тихо,
да легнеш тук до мен,
да ме прегърнеш силно,
да се усетя във плен...
Дори да се събудя
ще зная, че е сън,
ще мисля, че съм луда...
Ще изтичам бързо навън.
Ще те търся в нощта,
безспир ще скитам.
Ще търся аз любовта,
за нея всички ще питам.
Усещам студена ръка...
Това ти ли си?
Имам една мечта...
Защо до мен не си?
Тръгвам след свойта любов...
В нощта ли си?
Толкоз е студено навън...
Ще те намеря ли?
Облак от сива мъгла
ме обгръща внезапно.
Той изпива мойта тъга,
отнема я безвъзвратно.
Лежа изморена в пръстта.
Дали си е струвало?
Да търся любов по света -
къде се е чувало?!
© Мирела Шопова All rights reserved.
Поздрав за стиха!