Невинно млад
Студена стая, цялата от камък,
последната надежда тука ще умре.
Гори се тук с леден пламък,
тук се плащат тежки грехове.
Легло с проскубани завивки,
а в ъгъла чиния с буламач
и разни мънички гадинки,
компания на нощния пазач.
И мъж, проклинащ свойта орисия,
е седнал в ъгъла на своя "дом"
и чакащ божията милостиня,
на небето искаше подслон.
Не бе виновен клетникът,
в онази нощ, в онзи мрачен град,
когато късметлия бе виновникът,
обречен бе мъжът невинно млад.
И хиляди пъти си припомня този спомен,
и търси в него своята вина.
Съдът отдавна произнесе му "ВИНОВЕН"
и осъди го до край на самота.
И тука няма просто времето да мине,
не ще да зърне пак просторите тъй сини.
Душата му в спомени ще гние,
остават още двадесет години!
© Вероника Камбурова All rights reserved.
