Jun 8, 2012, 2:08 PM

Невинно сърце

  Poetry » Love
1.4K 0 2

В живота всеки сам избира

да живее пълноценно, но надеждата умира, когато мъртва е душата в него. Душата ми се рее като птица, и търси близките ми на небето. И няма начин да не мисля,  че мъртво в мене е сърцето. Борих се, за да живея! Борих се за любовта ти! Уморих се да копнея  за чувствата и верността ти! Дали да прекратя живота, който в мен родителят създаде? Не! Макар че жива е сълзата! Ти жестоко, безсърдечно ме предаде! Няма да живея с мъката по теб, ще се боря, ще опитам да съм силна. За теб ще бъда само късче лед, а ти си мъртъв за сърцето ми невинно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...