Неволи...
Неволи...
Черното куче в зелената сянка
на ниските, гъсти треви...
Плътна черта на отричане - чака
да видим какво не върви!
Близо до него - светът е бетонен,
пълен със сиви души.
Някой се мъчи с цветя да ни трогне!
Друг - с безразличие всичко руши.
Малко пространство за футболна топка.
Вик и протест на дете.
Боже, защо сме отхвърлили толкова
от Природата в трудния ден?
Кучето рови в боклука на хората.
Търси какво да яде.
Как да пресметнем с бездушие сбора
от грешките в миг откровен?
Мътни порои ни мята небето!
Хлопваме с потрес врати.
Кучето - мокро. Обидата - дреме.
Топката - детството още държи!
Кално игрище е старият спомен.
Времето вече не ни е вратар.
Трябва да срутим стените си, хора!
Слънчева топка си търси Света!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
