Невъзможен полет
| Душата ми пърха с ранени крила и мята се бясно в тясната клетка, а как ми се иска сега да летя далече от гняв, суета и от сметки. Копнежно поглеждам небесната шир. Там всичко е слънце, луни и планети - един необятен, пулсиращ всемир, примамливо близък, но колко далечен. И някак е тъжно, че ние сме част от този Божествен, космически пъзел, а режем крила за пари и за власт, душата си връзваме бавно на възел. Сами си измисляме правила, живота си правим по-тъжен и сложен. По-често сме с наранени крила и полетът става все по-невъзможен. |
© Керанка Иванова All rights reserved.
)
