Душата ми пърха с ранени крила
и мята се бясно в тясната клетка,
а как ми се иска сега да летя
далече от гняв, суета и от сметки.
Копнежно поглеждам небесната шир.
Там всичко е слънце, луни и планети -
един необятен, пулсиращ всемир,
примамливо близък, но колко далечен.
И някак е тъжно, че ние сме част
от този Божествен, космически пъзел,
а режем крила за пари и за власт,
душата си връзваме бавно на възел. ...