Топъл и тих притихва Бургас
в залез на късното лято.
Аз си мечтая, не и на глас
с теб да се гушкаме слято.
Ала Бургас е от мене далеч.
Слабо дочувам вълните солени.
Тази мечта пробождам я с меч,
плачат очите ми синьо-зелени.
Бавно тъгата ми май отминава,
пък вече не съм толкова млад.
Имаше някъде тука тъдява
малко парченце бял шоколад.
© Bo Boteva All rights reserved.