Oct 12, 2024, 11:24 PM

Невъзможна мечта 

  Poetry » Humour
121 1 4

Топъл и тих притихва Бургас
в залез на късното лято. 
Аз си мечтая, не и на глас
с теб да се гушкаме слято.

 

Ала Бургас е от мене далеч. 
Слабо дочувам вълните солени. 
Тази мечта пробождам я с меч, 
плачат очите ми синьо-зелени. 

 

Бавно тъгата ми май отминава, 
пък вече не съм толкова млад. 
Имаше някъде тука тъдява
малко парченце бял шоколад. 

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??