Oct 15, 2009, 9:59 AM

Невъзможно 

  Poetry » Phylosophy
576 0 0

Свят - близък и далечен,

свят - реален и необясним.

Всеки миг за мен е вече,

всеки допир е незаличим.

 

Хората край мен минават,

но не виждам в тях лица.

Цветове наместо стъпки те оставят,

оцветявайки пътеки в своята боя.

 

В чуден свят живея и измислям

свои истини за реалността.

Дните с лекота разлиствам,

ежедневието ми е сън, трудът - игра.

 

Как обаче да те срещна?!...

Аз съм тук, но не и моята душа.

Тя е луда, непокорна и неуловима...

жива само в безгранична свобода.

 

© Емануела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??