Oct 15, 2009, 9:59 AM

Невъзможно

965 0 0

Свят - близък и далечен,

свят - реален и необясним.

Всеки миг за мен е вече,

всеки допир е незаличим.

 

Хората край мен минават,

но не виждам в тях лица.

Цветове наместо стъпки те оставят,

оцветявайки пътеки в своята боя.

 

В чуден свят живея и измислям

свои истини за реалността.

Дните с лекота разлиствам,

ежедневието ми е сън, трудът - игра.

 

Как обаче да те срещна?!...

Аз съм тук, но не и моята душа.

Тя е луда, непокорна и неуловима...

жива само в безгранична свобода.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...