Свят - близък и далечен,
свят - реален и необясним.
Всеки миг за мен е вече,
всеки допир е незаличим.
Хората край мен минават,
но не виждам в тях лица.
Цветове наместо стъпки те оставят,
оцветявайки пътеки в своята боя.
В чуден свят живея и измислям
свои истини за реалността.
Дните с лекота разлиствам,
ежедневието ми е сън, трудът - игра.
Как обаче да те срещна?!...
Аз съм тук, но не и моята душа.
Тя е луда, непокорна и неуловима...
жива само в безгранична свобода.
© Емануела Иванова All rights reserved.