Dec 12, 2010, 4:38 PM

Невъзможно

  Poetry » Love
979 0 0

Имам наистина добра приятелка,

но в един момент разбрах, че я обичам,

а това между нас не смея да разсичам,

за да не я превърна във предателка.

 

Честно казано, нямам идея

как да запазя чувствата си скрити,

разумът и сърцето си сити,

когато съм близо до нея.

 

В такива мигове жадувам до полуда

да ù призная всичко на момента;

тогава виждам живота си на лента.

За да ме приеме, тя трябва да е луда.

 

Затова се държа по-скоро хладно -

гледам да избягвам погледи случайни,

рядко допускам усмивки нехайни,

но, когато мога, я изпивам с поглед жадно.

 

Държи ме в своя омагьосващ плен,

но не знам дали го прави на сериозно,

във този случай ще изглежда грозно

и ще почерни всеки следващ ден.

 

Невъзможно е да се надявам на целувка,

невъзможно е дори да мисля за това.

Не сме във невинна детска игра -

тук цена има всяка преструвка.

 

                                                10.04.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...