Имам наистина добра приятелка,

но в един момент разбрах, че я обичам,

а това между нас не смея да разсичам,

за да не я превърна във предателка.

Честно казано, нямам идея

как да запазя чувствата си скрити,

разумът и сърцето си сити,

когато съм близо до нея.

В такива мигове жадувам до полуда

да ù призная всичко на момента;

тогава виждам живота си на лента.

За да ме приеме, тя трябва да е луда.

Затова се държа по-скоро хладно -

гледам да избягвам погледи случайни,

рядко допускам усмивки нехайни,

но, когато мога, я изпивам с поглед жадно.

Държи ме в своя омагьосващ плен,

но не знам дали го прави на сериозно,

във този случай ще изглежда грозно

и ще почерни всеки следващ ден.

Невъзможно е да се надявам на целувка,

невъзможно е дори да мисля за това.

Не сме във невинна детска игра -

тук цена има всяка преструвка.

                                                10.04.2006