12.12.2010 г., 16:38

Невъзможно

982 0 0

Имам наистина добра приятелка,

но в един момент разбрах, че я обичам,

а това между нас не смея да разсичам,

за да не я превърна във предателка.

 

Честно казано, нямам идея

как да запазя чувствата си скрити,

разумът и сърцето си сити,

когато съм близо до нея.

 

В такива мигове жадувам до полуда

да ù призная всичко на момента;

тогава виждам живота си на лента.

За да ме приеме, тя трябва да е луда.

 

Затова се държа по-скоро хладно -

гледам да избягвам погледи случайни,

рядко допускам усмивки нехайни,

но, когато мога, я изпивам с поглед жадно.

 

Държи ме в своя омагьосващ плен,

но не знам дали го прави на сериозно,

във този случай ще изглежда грозно

и ще почерни всеки следващ ден.

 

Невъзможно е да се надявам на целувка,

невъзможно е дори да мисля за това.

Не сме във невинна детска игра -

тук цена има всяка преструвка.

 

                                                10.04.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...