Nov 10, 2007, 5:52 PM

Невъзможно

  Poetry » Other
856 0 1

Не може все ти да си тази, която

безшумно отстъпва пред хорски мълви,

която се бори сама със тъгата,

която не рони горещи сълзи.

 

Не може все ти да си тази, която

с любов се раздава, без думи дори,

която си тръгва сама и когато

сърцето ранено до смърт я боли.

 

Не може все ти да си тази, която

безплътно се носи сред хорски тълпи

и търсеща истини, даже когато

от истини целият свят се руши.

 

Не може все ти да си тази, която

цялата болка с любов ще прости,

която си тръгва със сребърно ято...

А твоите жертви кой ще плати?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина "Не може"! Много хубаво стихче, поздрави

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...