Невъзможно е...
Невъзможно е...
Невъзможно е да се усмихвам,
невъзможно е да съм човек.
Всеки ден от болката истивам:
за мене вече няма лек.
Живях безсмислено и търсех
надежда, за да продължа,
обичах някой, но все се лъжех -
изправях се пред поредната лъжа.
Невъзможно е да чувствам
това що казват му любов,
невъзможно е да се радвам -
всичко погребано е в хладен гроб.
Ако някой ден ти дойдеш,
моя обич, за която аз живях,
сълзи над гроба ми недей да рониш -
достатъчно за теб излях.
Ела с усмивка ти при мене
и черна роза положи,
да те запомня красива и засмяна,
да зная, че е заслужавало да ме боли.
Невъзможно е да се завърна -
аз съм вече прах,
остават само вещите ми и спомена,
че до сетен дъх те търсех и копях.
© Мария Амбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Препкрасно е .. Много е истинско .. От мен 6 ...
-
Специално искам да благодаря на теб Романтик за вниманието, което отделяш и за всички мили думи!!!!
-
Страшно ми хареса, но искам да ти пожелая всичко при теб да бъде Възможно! 6!!!
-
ами незнам от каде ти е познато и не мога да ти подскажа, защото това е продиктувало сърцето ми...това съм написала!
-
Подскажи ми,защо ми е страшно много познато????
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но не бързаи да си отиваш така