Невъзможно е...
Невъзможно е...
Невъзможно е да се усмихвам,
невъзможно е да съм човек.
Всеки ден от болката истивам:
за мене вече няма лек.
Живях безсмислено и търсех
надежда, за да продължа,
обичах някой, но все се лъжех -
изправях се пред поредната лъжа.
Невъзможно е да чувствам
това що казват му любов,
невъзможно е да се радвам -
всичко погребано е в хладен гроб.
Ако някой ден ти дойдеш,
моя обич, за която аз живях,
сълзи над гроба ми недей да рониш -
достатъчно за теб излях.
Ела с усмивка ти при мене
и черна роза положи,
да те запомня красива и засмяна,
да зная, че е заслужавало да ме боли.
Невъзможно е да се завърна -
аз съм вече прах,
остават само вещите ми и спомена,
че до сетен дъх те търсех и копях.
© Мария Амбова All rights reserved.
в тоя свят... всичко си има цел 
