Mar 1, 2005, 9:21 PM

Нея пак я няма

  Poetry
1.1K 0 0

Колко жалко.

Пак седиш сам,

седиш и мислиш -

какво е това живот?

Понякога мечтаеш,

но мечтанието остава

някъде неизвестно,

защото нямаш глас,

за да го изразиш...

Мечтаеш да докоснеш звездите,

да докоснеш и него,

да усетиш любовта,

но нея я няма.

Тя е там, където

най - малко я очакваше.

Ти искаше да върви с нас

и до края да е същата, но

не разбра, че може и да не съществува.

Искаше ли да е с теб?!

Искаше, знам, но сега е при друг

и едва ли те помни.

Следва нея, но не и теб.

Желаеш я по - силно от преди -

знам това. Но сега си пак сам,

пак мислиш, пак седиш на прозореца

и чакаш да се върне....

Допушваш и последната цигара, а нея я няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жасмин Драгоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....