Незабрава

Poetry » Love

865 0 0

Незабрава

От тъга, ненавист и обида
сърцето ми се свива.
Щом погледна те в очите,
като водопад сълзите ми се стичат
и спомените стари, раздират ми душата.
Но напред ще продължа,
без БОЛКА и ТЪГА,
когато от тебе далече съм сега!

Моля те, не ми звъни и не ме търси,
друга ти си намери и за мене забрави!
По-щастлива ще съм аз,
щом с друг заменя те в този час!
С обич, нежност, топлина
ще дарява ми съня,
когато като бебе сгушена до него аз заспя,
но без капчица лъжа!

Калина Петкова
12.02.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0