Незабрава
Почти на зимата на края,
почти в сезона на мечтите,
почти съм влюбена... Навярно
ще бъде кратко. Но не питай.
Мълчи! Сега съм само грешка.
Навярно утре ще отплувам.
Дойдох да ти напомня нещо,
което тайно си сънувал.
Сега ще те опия с ласки,
които дълго ще те топлят.
А после - ще надяна маска,
и целомъдрената рокля.
Утре мастилото на мрака
до капчица ще ме изпие.
И миг, преди да ме дочакаш -
зад хоризонта ще се скрия.
Нощкта е тиха. Няма думи.
Без бъдеще. И без нататък.
Аз просто съм искра безумие
в един живот - обидно кратък.
Когато тъмното изтлее
в огнено-слънчева жарава -
за мен до болка ще копнееш.
И няма как да ме забравиш!!!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
