Dec 18, 2006, 9:57 PM

Незаслужена Съдба 

  Poetry
998 0 2

Отиде си от този свят,
незаслужил съдбата си герой.
На знания ти бе богат,
почивай сега в покой.

Ти на работата бе пръв приятел
и на всеки доброжелател.
Ще ни липсваш ти много,
ще липсваш на сина ти Гого,
и на всички опечалени
от тази незаслужена съдба.

Нашата тъга е голяма,
но ние знаем че си
на място, където болка няма.

Остави ни ти следа,
която никога няма да изчезне.
Винаги ще те помним с любовта,
която никога няма да залезне.

Ти ни вдъхваше надежда
да се бориме до край,
а сега си със черна одежда
във красивия рай,
където е мястото на теб
и твоята душа.
Ах прости ми, тате, всичко,
което съм сгрешил и ще сгреша.

За нас ти беше пример
как в живота да не грешим.
Без теб сега живота
е почти немислим.

Ти сееше радост
в таз красива шир.
Ах, мили наш приятелю,
почивай в мир.


Този стих го посвещавам на покойния ми баща, загинал на 6.05.2006г.
 

© Георги Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наистина има много тъга в тези редове,но е страхотен начин да покажеш уважението си!Баща ти би се гордял с теб!!!
  • Много тъжно, но и хубаво стихотворение!

Random works
: ??:??