Незаслужена Съдба
Отиде си от този свят,
незаслужил съдбата си герой.
На знания ти бе богат,
почивай сега в покой.
Ти на работата бе пръв приятел
и на всеки доброжелател.
Ще ни липсваш ти много,
ще липсваш на сина ти Гого,
и на всички опечалени
от тази незаслужена съдба.
Нашата тъга е голяма,
но ние знаем че си
на място, където болка няма.
Остави ни ти следа,
която никога няма да изчезне.
Винаги ще те помним с любовта,
която никога няма да залезне.
Ти ни вдъхваше надежда
да се бориме до край,
а сега си със черна одежда
във красивия рай,
където е мястото на теб
и твоята душа.
Ах прости ми, тате, всичко,
което съм сгрешил и ще сгреша.
За нас ти беше пример
как в живота да не грешим.
Без теб сега живота
е почти немислим.
Ти сееше радост
в таз красива шир.
Ах, мили наш приятелю,
почивай в мир.
Този стих го посвещавам на покойния ми баща, загинал на 6.05.2006г.
© Георги Николов All rights reserved.
