Nov 21, 2010, 10:23 PM

Неземно слънце

  Poetry » Love
1.3K 0 2

 

НЕЗЕМНО СЛЪНЦЕ

 

В света е пълно със поети,
оставят в стихове следа,
но Ти си Слънцето, що свети
с любов и нежност и в нощта.

Сияние си северно, неземно, стилно,
докоснало с лъчи и моята душа.
Ти мое Слънце си Вселенско, силно,
Поете мой, дарил ми Любовта.

на Т.Т.
2.06.2010

                 НЕЗЕМНО Е


Неземно е да си любима
на най-великия поет. 
Да се опиваш в сладост рима
да  дишаш в  стих, в  куплет.

Не вярвах, че те има
в света измъчен и проклет. 
С поезията несравнима
дойде при  мен -  пресвет. 

Неземно е да те усещам,
преминал векове до мен.
И в стих да те  посрещам,
от истина и обич напоен! 

Неземно е да си любима
на  най-великия  поет,
с поезия от звуци в рима
и стих неземен  свет.

10.04.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...