Ни съм причинъ
Сидьъ и зяпъм сякъш съм причинъ.
Ти ми казъ - следствие съм бил.
Дъ додъ ли сига ил дъ зъминъ?
Смуштавен съм кугату ни съм пил.
Ши цапнъ две ръкии дъ съ съвземъ.
След туй кункретну, сичку шъ ришъ.
Той Хамлет съ зъплитъ ут дилемъ,
чи аз ли, дет ми викът Будъла?
Ши пручитъ след туй и две мастики.
С ъкъла да съм, трябъ дъ читъ.
Без пустуянству, можи дъ отвикнъ
и нищу дъ ни могъ дъ ришъ.
Аку рикъ дъ додъ, ти не викъй.
Ут четиниту, мой съм умурен.
Упитъй съ с читящите дъ свикниш.
Дъ станиш умен, трябъ секи ден.
Аку не додъ, не плъчи зъ мене.
Утдал съм съ нъ четини и ум.
Жертвъм съ зъ бъдището време,
дури съм заръзил и моя кум.
Читем ут сутринтъ и ши читеми.
Ут три бутилки смучиме читмо.
Ти чакъш мъ, а хич не ти и дреми.
Не съм причинъ. Аз съм путекло.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
