Ни съм причинъ
Сидьъ и зяпъм сякъш съм причинъ.
Ти ми казъ - следствие съм бил.
Дъ додъ ли сига ил дъ зъминъ?
Смуштавен съм кугату ни съм пил.
Ши цапнъ две ръкии дъ съ съвземъ.
След туй кункретну, сичку шъ ришъ.
Той Хамлет съ зъплитъ ут дилемъ,
чи аз ли, дет ми викът Будъла?
Ши пручитъ след туй и две мастики.
С ъкъла да съм, трябъ дъ читъ.
Без пустуянству, можи дъ отвикнъ
и нищу дъ ни могъ дъ ришъ.
Аку рикъ дъ додъ, ти не викъй.
Ут четиниту, мой съм умурен.
Упитъй съ с читящите дъ свикниш.
Дъ станиш умен, трябъ секи ден.
Аку не додъ, не плъчи зъ мене.
Утдал съм съ нъ четини и ум.
Жертвъм съ зъ бъдището време,
дури съм заръзил и моя кум.
Читем ут сутринтъ и ши читеми.
Ут три бутилки смучиме читмо.
Ти чакъш мъ, а хич не ти и дреми.
Не съм причинъ. Аз съм путекло.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трепач!!!
-
Оххх, много ме развесели този любознателен читател, ама както казват: "Да не ти е в къщата!" Привет, Вальо!
-
Загубила тъ биех,Валентине,и съ радвам,чи тъ уткрих....Сига щта турна да та слидьъДобре ли го докарах тоя ,непознат за мен диалект,а?Много се забавлявах!!Ще поровя за още подобни от теб стихове...
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
