Ние, жените
От съдбата нищо даром не получаваме,
но умеем грациозно по облаци да вървим,
сърцето си с усмивка щедро раздаваме,
от светлото в себе си живота градим.
Към истината път си проправяме
и понякога случва се да се обезверим,
но намираме сили да се изправяме,
ако потрябва и от нула да продължим.
От любовта си изгреви създаваме,
лекуваме с нежността си всяка тъга,
да, ние сме, които пресъздаваме
красотата на многоцветната дъга.
Обичаме, макар и необичани,
прощаваме, но нас не прощават,
в светли изгреви сме вричани,
а тъмните мъже ни пленяват.
От болката по-силни ставаме,
изранени, но никога не коленичим,
пред трудностите не се предаваме,
с мечтите си слънцето огнено кичим.
И трохичка ни стига надежда
тъмнината в светлина да превърнем,
бъднините ни вярата подрежда
и можем на зло с добро да отвърнем.
Да, ние - жените - сме обречени,
да приласкаваме и да създаваме;
облечени или съблечени,
живота земен продължаваме.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
