Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за всичко, което не успях да ти дам.
© Biberce Muharemi All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
