Никоя
Прекърших се, изтрих се.
Mен ме няма. Дъждът вали.
Забравих името си, уморих се.
Защо да се помня
и защо да боли?
Забити стрели във плътта ми.
Някой се е учил да стреля.
Взел за мишена гръдта ми,
ме свлича в кална постеля.
Дъждът си вали, ще ме отмие,
а локвата слънцето ще изсуши.
Не ви опръсках, нали?
Как иначе? Нали съм никоя.
А исках да бъда красива,
като цветна зора
и само малко щастлива.
Господи, колко много съм искала...
Вали. Отмиват се чертите ми.
Разтварям се бавно в дъжда,
от мен не остава следа.
Сега кой ще ме нарани?
Нека опъва тетивата изострени,
нека забива тънки и остри стрели.
Не може и няма да ме нарани.
И няма вече така да боли.
Как иначе... нали съм никоя.
Mен ме няма. Дъждът вали.
Забравих името си, уморих се.
Защо да се помня
и защо да боли?
Забити стрели във плътта ми.
Някой се е учил да стреля.
Взел за мишена гръдта ми,
ме свлича в кална постеля.
Дъждът си вали, ще ме отмие,
а локвата слънцето ще изсуши.
Не ви опръсках, нали?
Как иначе? Нали съм никоя.
А исках да бъда красива,
като цветна зора
и само малко щастлива.
Господи, колко много съм искала...
Вали. Отмиват се чертите ми.
Разтварям се бавно в дъжда,
от мен не остава следа.
Сега кой ще ме нарани?
Нека опъва тетивата изострени,
нека забива тънки и остри стрели.
Не може и няма да ме нарани.
И няма вече така да боли.
Как иначе... нали съм никоя.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
