Нима не са били
Животът е измислица? Така ли?
Нима не са били онези вишни?
Където бос и по сандали
по пътища сегашни и предишни
дъждец от цвят ме гали.
И сън е той. Така ли?
Нима сънувал съм морето?
Където лодки бели
понасят ми сърцето
към слънчеви предели.
Нима не са били и мама, тати,
нима земята ми не е била?
Нима животът ми е вятър
препуснал през изсъхнали треви?
Нима не са били онези дни?
Нима не са били?
Животът е илюзия? Едва ли!
Били са, всички са били
и всичко, всичко е било!
Сърцето, щом за тях боли,
били са, всички са били!
06.08.2021г.
© Хари Спасов All rights reserved.
