Нима не се изпитах...
Нима не се изпитах
в нощите безсънни?
Не постих ли,
не се молих във сълзи?
И отговорите в сърцето търсих,
небето питах, с нощи... дни.
Посегнах трепетно, отчупих хляба.
И глътката от виното изпих.
Докоснах струните на тишината,
и пях... във песента живях.
Безквасна бе луната,
звездите - капчици вино.
Изпитах себе си, ала дали
във болката си,
не те изпитах, Господи!?
Дали не сторих грях в душата си,
превръщайки я в огън и във дъжд,
заключих се със девет катинара,
десетият... - е като остър нож.
Не в болката е отговора, зная.
Изкупена е тя от Теб, защото
с вяра се приема хляба,
във съпричастност със виното.
/хляба-словото, виното-изкуплението/
в нощите безсънни?
Не постих ли,
не се молих във сълзи?
И отговорите в сърцето търсих,
небето питах, с нощи... дни.
Посегнах трепетно, отчупих хляба.
И глътката от виното изпих.
Докоснах струните на тишината,
и пях... във песента живях.
Безквасна бе луната,
звездите - капчици вино.
Изпитах себе си, ала дали
във болката си,
не те изпитах, Господи!?
Дали не сторих грях в душата си,
превръщайки я в огън и във дъжд,
заключих се със девет катинара,
десетият... - е като остър нож.
Не в болката е отговора, зная.
Изкупена е тя от Теб, защото
с вяра се приема хляба,
във съпричастност със виното.
/хляба-словото, виното-изкуплението/
© Евгения Тодорова All rights reserved.
