В самотата разбрах колко много си хубава!

Боже мой, Боже мой колко си нежна!

Потъвам в очите ти толкова глупаво,

в огън изгарям във виелица снежна!

С толкова нежност и думи шептяни

с Вяра и тихо копняна Надежда

в Любов всеобхватна, вчера толкоз мечтана

докосват ръцете ми нежната прежда...

В тъмнината на моето тяло - килия, 

в лабиринта Животът ми тихо посърна!

Страхът - Минотавъра аз ще открия! 

Твоята обич във шепите крия!

Ариадна, Любима, как при теб да се върна?

Злото у себе си как да убия?