Нишката на Ариадна
В самотата разбрах колко много си хубава!
Боже мой, Боже мой колко си нежна!
Потъвам в очите ти толкова глупаво,
в огън изгарям във виелица снежна!
С толкова нежност и думи шептяни
с Вяра и тихо копняна Надежда
в Любов всеобхватна, вчера толкоз мечтана
докосват ръцете ми нежната прежда...
В тъмнината на моето тяло - килия,
в лабиринта Животът ми тихо посърна!
Страхът - Минотавъра аз ще открия!
Твоята обич във шепите крия!
Ариадна, Любима, как при теб да се върна?
Злото у себе си как да убия?
© Ангел Милев All rights reserved.
