sadistikal (Красимир Георгиев)

Цветна апатия 🇧🇬

Лудостта от заобикалящата ни действителност
дали поражда мисли на подла отмъстителност
Вина вменена от болни фантазии
отприщва ли шизофренични халюцинации
Ако неразбран от обществото остана ...

sadistikal

Poetry » Philosophical

2021-06-24T17:03:05+03:00 594

Живот мой 🇧🇬

Нервите ми корабни въжета
прокъсани от вятъра на глупостта
препъвам се в житейските павета
които редих в младостта.
Неща в миналото премълчавах ...

sadistikal

Poetry

2021-05-13T23:59:08+03:00 585

Поклади 🇧🇬

Първи, втори, трети...
толкова мъртви поети
стихови не изпети
Четвърти, пети, шести...
запалени свещи ...

sadistikal

Poetry » Philosophical

2021-03-14T07:56:03+02:00 622

Нищо даром 🇧🇬

Сервирай ми студеното си отмъщение
глазирай го с омразата на времето
десерта нека е отровата
от спомени отминали във времето.
Налей ми от бутилката на злобата ...

sadistikal

Poetry » Philosophical

2018-05-06T14:02:36+03:00 1.1K 1

Мечти 🇧🇬

Само глупците мечтаят за власт
и не знаят
за злините, които носи.
Превърнали в рай
собственият си ад ...

sadistikal

Poetry » Philosophical, Civic

2017-06-30T14:57:25+03:00 820

Нека влезе 🇧🇬

Това е шумът от дъжда,
падащ с нощта,
тропащ по перваза.
Като неканен гост,
който чакаш цял живот ...

sadistikal

Poetry » Landscape

2017-05-15T08:48:44+03:00 841

Убиец на талант 🇧🇬

За мъртвите – само добро
за живите – все тая.
Мъртвият няма да отвърне,
упрекнат във зло,
а живият може да се покае. ...

sadistikal

Poetry » Other

2017-05-09T23:43:00+03:00 1.1K 1 1

Апокалипсис на склад 🇧🇬

Сутринта ще стана трудно,
ще проклинам изгрева,
изгарящия ад.
Ще връщам спомени,
сякаш от отвъдно, ...

sadistikal

Poetry » Free verse

2017-03-07T19:41:54+02:00 691

Две без драма 🇧🇬

Понякога ми е тъжно
за приятели, които обичам
любов все не ми стига.
Друг път ми е тъжно
за хората, които мразя ...

sadistikal

Poetry » Philosophical

2015-01-23T07:58:56+02:00 776

Сезонът на равносметката 🇧🇬

Дойде есента с цялата си пъстрота и красота.
Дойде с нея и хладният вятър в душата ми,
в мислите, в мечтите...
Чувствам се на парчета отвътре,
приличам на пъзел, който някой трябва да подреди. ...

sadistikal

Poetry » Landscape

2010-09-28T21:52:29+03:00 954 1

Песен 🇧🇬

Помниш ли нашата песен,
която ни караше да танцуваме притиснати?
... Усмивки и погледи неоткъсващи...
Сещаш ли се за точно тази песен...
ритъма, догарящите свещи ...

sadistikal

Poetry » Landscape

2010-09-15T22:00:20+03:00 866

Тиха свобода 🇧🇬

Меланхолия, самота и спокойствие изпълват дните.
Дъждът сменя мъглата за разнообразие,
колкото да видя пустотата в далечина.
В чаша с водка ледът се топи заедно с мечтите ми,
охладена преглъщам по-лесно действителността. ...

sadistikal

Poetry » Landscape

2010-09-14T11:35:23+03:00 955

Епитаф 🇧🇬

ЕПИТАФ
Проклинам скуката, че тя ме кара да бъда грешен
и първичността и моята простота.
Гордостта ми да бъда вечен
и огънят в бурната душа. ...

sadistikal

Poetry » Landscape

2010-05-08T12:48:23+03:00 887 1

Изкуството да оцеляваш 🇧🇬

Погребах поредния приятел в съзнанието си,
отпратих го.
Видях облекчението от приключилия безсмислен разговор.
Изстисках най-добрите ни спомени,
звучаха като стих за некролог. ...

sadistikal

Poetry » Civic

2009-12-26T12:15:05+02:00 1.4K 1

Вчера 🇧🇬

Вчера един мечтател изхвърли цял плик със спомени
от прозореца на колата си на тротоара,
после почисти от по-дребни изблици на емоции.
Изсипа пепелника на сивото ежедневие в душевната шахта.
Изтри огледалото от лицемрни образи, ...

sadistikal

Poetry » Civic

2009-09-13T23:51:37+03:00 1.3K 4

Сценарий 🇧🇬

Безкрайна сцена от неопределеност.
Първо действие:
Аз съм сам и крача под звездите мрачен.
Второ действие:
Сега сме двама - вплели ръце и погледи усмихнати. ...

sadistikal

Poetry

2009-07-31T00:45:09+03:00 833 1

Прощавай 🇧🇬

Прощавай,
позволих си да мечтая
за тиха утрин, слънчево небе,
как с теб прегърнати отпиваме
от сутрешното си кафе. ...

sadistikal

Poetry

2008-03-24T20:42:57+02:00 1.6K 5

Не сериозно 🇧🇬

Когато телефонът замлъкне
и нямаш вест от мен,
не съм зает - просто съм безразличен
към всеки твой копнеж.
Когато тихо в нощта ...

sadistikal

Poetry

2007-08-10T00:03:10+03:00 949 3

Понякога 🇧🇬

Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана - ...

sadistikal

Poetry

2007-08-09T09:44:56+03:00 949 2

Нищо 🇧🇬

Откровене, вяра, суета и нищо.
Пак спомени от рани стари,
като миражи в дъното на кладенец.
Огледало, сянка, поглед празен
силует навярно или нищо ...

sadistikal

Poetry

2007-08-03T23:46:44+03:00 1K 2

По острието на човечността 🇧🇬

Любов,
гняв,
инстинкти разни.
Похот,
буря, ...

sadistikal

Poetry

2007-07-28T21:28:03+03:00 1.3K 3