Бащино
Остана само чаша гъсто вино
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и
макар да си споделям с тебе всичко,
горчилката на портата ми чука
и свлича се в краката ми на срички.
Опитвам да напиша, че ми липсваш
и твоето отсъствие разнищвам
но всеки миг е сякаш тъжен писък,
след който има прах. И друго –нищо.
Преди на сто звезди да се разпръснеш
ми казваше “Момичето на тати”.
Часовникът е спрял на “твърде късно”
не мога да разместя тъмнината.
Дали си ми сърдит, че все ме няма
на оня ъгъл, целият от камък?
Дали мечтаеш да целунеш мама?
Обичаш ли ме, някъде оттатък?
Кажи ми колко струва миг небесен,
ще си откупя време, даже кратко,
та в този ден, за липсата ти, тесен,
да чуя че си с мене още, татко.
© Деница Гарелова All rights reserved.
