Нищо не е
670
0
1
Не свивай ти гнездо в короната
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие,
ще се събудиш цялата покрита с рани.
Не си ли виждала какво е да окапят
изгнилите листа от мъртви вече клони.
И как напролет преспите се стапят,
за да блестят сълзи в очите на милиони.
От моята природа имаш нужда –
дори когато тя те отвращава.
Защото иначе се чувстваш вечно чужда
на този свят, в коя да е държава.
Безумно е да търсиш ти живота
сред пламъците на една химера.
А в пепелта, под звуците на Моцарт,
страстта играе своята премиера...
© Константин Дренски All rights reserved.
