Но не аз...
Защо всяка сутрин будя
все с тази тежест в гърдите?
Защо никой нищо не ми казва
и ме гледаш с безсилие?
Нима нещо не е наред?
Кажи ми, аз ли сбърках или
вече не те правя щастлива?
И защо не мога да съм с теб
без усмивката ти да си отива?
Защо още питам какво има?
Явно само аз не разбрах,
че не съм единствен.
И кой е той, кой те кара да
се смееш в съня си,
кой те пррави радостна и
с какво е по-различен от мен?
Нима те обича повече?
Едва ли...
Никой не би могъл да
ти даде сърцето си както аз,
но колкото и да ти се отдам,
зная, че няма да е достатъчно.
И боли ме, но знам,
че за теб всичко е свършило.
© Стеси All rights reserved.
