19.12.2007 г., 17:13

Но не аз...

703 0 2

Защо всяка сутрин будя
все с тази тежест в гърдите?
Защо никой нищо не ми казва
и ме гледаш с безсилие?
Нима нещо не е наред?
Кажи ми, аз ли сбърках или
вече не те правя щастлива?
И защо не мога да съм с теб
без усмивката ти да си отива?

Защо още питам какво има?

Явно само аз не разбрах,

че не съм единствен.

И кой е той, кой те кара да

се смееш в съня си,

кой те пррави радостна и

с какво е по-различен от мен?

Нима те обича повече?

 Едва ли...

Никой не би могъл да

ти даде сърцето си както аз,

но колкото и да ти се отдам,

зная, че няма да е достатъчно.

И боли ме, но знам,

че за теб всичко е свършило.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...