19.12.2007 г., 17:13

Но не аз...

709 0 2

Защо всяка сутрин будя
все с тази тежест в гърдите?
Защо никой нищо не ми казва
и ме гледаш с безсилие?
Нима нещо не е наред?
Кажи ми, аз ли сбърках или
вече не те правя щастлива?
И защо не мога да съм с теб
без усмивката ти да си отива?

Защо още питам какво има?

Явно само аз не разбрах,

че не съм единствен.

И кой е той, кой те кара да

се смееш в съня си,

кой те пррави радостна и

с какво е по-различен от мен?

Нима те обича повече?

 Едва ли...

Никой не би могъл да

ти даде сърцето си както аз,

но колкото и да ти се отдам,

зная, че няма да е достатъчно.

И боли ме, но знам,

че за теб всичко е свършило.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...