Но нека се преструвам, че съм силна...
Тръгвай вече,
не ме е страх да съм сама.
Сама съм...
ти си някъде далече,
далеч от догарящата ми душа.
Догаря вече и свещта,
която някога осветяваше
мрачния ми път.
Сега съм като загубено дете
сред тълпата на града
и търся някой да ми подаде ръка,
но никой не може да ме види.
Бягам, може би от страх,
че съм мъничка и незначима,
сега, когато съм крехка и уязвима,
ти разби и моя свят.
Толкова светове си разбивал,
даже вече си загубил бройката,
а аз вярвах в теб,
но явно не си го разбрал,
щом успя да ме превърнеш в кубче лед.
И ледена може би ще остана,
докато някой не запали отново свещта
и макар да казвам:
тръгвай,
вътрешно крещя:
моля те, не си върви...
Но нека се преструвам, че съм силна...
не ме е страх да съм сама.
Сама съм...
ти си някъде далече,
далеч от догарящата ми душа.
Догаря вече и свещта,
която някога осветяваше
мрачния ми път.
Сега съм като загубено дете
сред тълпата на града
и търся някой да ми подаде ръка,
но никой не може да ме види.
Бягам, може би от страх,
че съм мъничка и незначима,
сега, когато съм крехка и уязвима,
ти разби и моя свят.
Толкова светове си разбивал,
даже вече си загубил бройката,
а аз вярвах в теб,
но явно не си го разбрал,
щом успя да ме превърнеш в кубче лед.
И ледена може би ще остана,
докато някой не запали отново свещта
и макар да казвам:
тръгвай,
вътрешно крещя:
моля те, не си върви...
Но нека се преструвам, че съм силна...
© Нямам All rights reserved.
