Jun 15, 2019, 12:07 AM

Но сме живи 

  Poetry » Other
473 0 0

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи -
жадно картината пият,
женските устни -
в сладостна усмивка се вият.
Среща на погледи,
страсти от пламъци диви.


Задушница е.

 

Да прощават мъртвите,
но сме живи.

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??