Но твоя верен лик ще съхраня
Ще бъда винаги до теб,
дори когато няма вече да ме има.
Ще бъда малкото парченце лед,
в осанката на влюбената в тебе зима.
В дъха ти пара ще се завъртя,
ченгелчето недоловимо.
Пленен от вечна самота,
но роб на силуета ти,
Любима!
Дали готови сме за нашата раздяла,
случайно придошла като вълна,
връз пясъчния замък налетяла,
гасяща всяко снопче светлина...?
Не искам никога да го узная.
Загърнал се с невидимо крило,
съм щраус в потния кошмар
на бъдещето преждевременно дошло
в летящата ми нощем малка стая.
Към айсберга на вечността летя
до сблъсъка с Титаника на дните.
Но Твоя верен лик ще съхраня
на дъното, затиснат от водите.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички подкрепили това мое стихотворение, независимо от начина, по който сториха това! Аз също си го харесвам. В такива моменти разбираш кой наистина те цени като творец и кой не. А е хубаво да разбереш кой кой е. Това ти дава възможност за в бъдеще да се разграничиш от неискрените и използвачите. А точно тях аз винаги съм презирал!
Приемете един музикален поздрав от мен и нека седмицата ви тръгне възходящо!:
https://www.youtube.com/watch?v=qfbet9ZTXP0 -
Остави ме без дъх, Младене!...
Неземна поезия! -
Ярък емоционален изблик от дъното на сърцето! Прекрасен стих! Поздравления, Поете!
-
Наслада!
-
Шекапир да стане и да се учи.
-
Младене,Приятелю!!!
-
Благодаря за емоцията и вълнението, което предизвика у мен с това стихотворение, Младене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Джаз в бар на кея.
Саксофонът потрепва
и нежно гали.