Но твоя верен лик ще съхраня
Ще бъда винаги до теб,
дори когато няма вече да ме има.
Ще бъда малкото парченце лед,
в осанката на влюбената в тебе зима.
В дъха ти пара ще се завъртя,
ченгелчето недоловимо.
Пленен от вечна самота,
но роб на силуета ти,
Любима!
Дали готови сме за нашата раздяла,
случайно придошла като вълна,
връз пясъчния замък налетяла,
гасяща всяко снопче светлина...?
Не искам никога да го узная.
Загърнал се с невидимо крило,
съм щраус в потния кошмар
на бъдещето преждевременно дошло
в летящата ми нощем малка стая.
Към айсберга на вечността летя
до сблъсъка с Титаника на дните.
Но Твоя верен лик ще съхраня
на дъното, затиснат от водите.
© Младен Мисана All rights reserved.
