Но винаги жена
НО ВИНАГИ ЖЕНА
Понякога ръцете ти са птици,
които на крилата си ме носят.
Понякога са огнени езици,
които не изгарят, а ме топлят.
Понякога очите ти са океани,
в които влюбени делфини плуват.
Понякога са действащи вулкани,
които не разруха носят, а лекуват.
Понякога душата ти е бряг,
на които уморено акостирам.
Понякога е непрогледен мрак -
не виждам, но те винаги намирам.
Понякога си яростна вълна,
която като лодка ме помита.
Понякога... Но винаги жена -
любвеобилна, страстна, дяволита.
22. 12. 2007 г.
гр. Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
