Nov 9, 2013, 9:49 PM

Ноемврийска нощ

951 0 1

С треперещи ръце от нощен хлад

цигарата лютива  паля

и погледът, преследващ сивкаво петно от дим

лениво към небето се отправя...

 

А там съзвездията тайнствено искрят

нехаейки за нощната умора...

Индигово небе - един безкраен свят!

Пазителят на тайните от нас - незнайни хора.

 

Дори и вятърът не смее да фучи,

когато силата небесна тъй напира -

ти погледни! - Как Мечката голямата блести!!!

И в Малкото мече от разстояние  се взира.

 

Не различавам кой е Орион, а кой е Стрелец, 

не съм моряк, не съм и  звездоброец.

Везни съм, а не съм Телец.

Аз само гледам през големия прозорец.

 

Но красотата на небесния им танц

е толкова красива и могъща!

Щастлива съм, че те ни дават шанс

поне в душата и очите си да ги прегръщам...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Късметлийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....