С треперещи ръце от нощен хлад

цигарата лютива  паля

и погледът, преследващ сивкаво петно от дим

лениво към небето се отправя...

А там съзвездията тайнствено искрят

нехаейки за нощната умора...

Индигово небе - един безкраен свят!

Пазителят на тайните от нас - незнайни хора.

Дори и вятърът не смее да фучи,

когато силата небесна тъй напира -

ти погледни! - Как Мечката голямата блести!!!

И в Малкото мече от разстояние  се взира.

Не различавам кой е Орион, а кой е Стрелец, 

не съм моряк, не съм и  звездоброец.

Везни съм, а не съм Телец.

Аз само гледам през големия прозорец.

Но красотата на небесния им танц

е толкова красива и могъща!

Щастлива съм, че те ни дават шанс

поне в душата и очите си да ги прегръщам...