Празникът свърши.Домът опустя. Уморено прекърши главица свещта. И отново сме двама,и отново мълчим. Само въздухът помежду ни някак странно е син.
Само тъжна,сребриста мъгла ни писипва с изсъхнали сини цветя. И не смея да питам,и не искам да знам ослепели от скитане ще се спрем ли до там.
Ще посрещнем ли заедно със любов есента, и от ласки замаяни да вървим през нощта. Като птица пред полет устремявам ръце и докосвам с надежда твойто мило лице.
И превръщам мъглата в полудял листопад, и съм есенно влюбена,и светът ми е брат. Ставам приказна фея и детски мечти и камбанка щастливо отдалеч прозвъни.
Ала ти ме поглеждаш и отстъпваш назад. Значи няма надежда,значи няма обрат. Много смелост е нужна,за да бъдеш със мен, ти по малко събирай всеки ден,всеки ден.
И когато накрая решиш,че си мъж, ти дотичай през бури,мъгли и през дъжд. Аз ще чакам сломена,побеляла,сама, за да мога най-после от любов да умра.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.