Ноктюрно
Ноктюрно
Може би, тогава спира времето.
Дъхът замръзва. Музиката спира.
Останало е нашето въртене
в оста на дансинга. Нощта умира.
И две луни изгряват постепенно
на десет сантиметра от очите ми.
И светлина! И светлина! Неземно
усещане за форми и за истини.
Един въпрос внезапно се отронва
и с трясък се разбива на земята.
И музиката ражда се отново.
И хората се връщат по местата.
И ние се въртим на тоя дансинг...
Всичко става пак обикновено.
Но ми е тъжно. Жалко за това, че
в две очи... на десет сантиметра...
© Александър Калчев All rights reserved.
го е формулирал с "у" (по модела на "ке те бием кат' маче у дирек"
