Oct 29, 2012, 12:20 PM

Ноктюрно

  Poetry » Other
768 0 5

Ноктюрно

 

"Той - целият ми живот,

беше една сълза."

Петко Братинов

 

... стих,

обич.

И грях...

Сто взривени слънца

от една сълза.

В Пътуване към себе си.

 

Ванко Николов-Starkmaster

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • По повод мотото на миниатюрата, която много ми допадна, се сетих за едни от най-силните стихове на П.Братинов - цитираните
  • Дани , не схванах смисъла...
  • А какво ще кажеш за това:
    "А вие си внушавате,
    че ставате пастири на душата ми
    и вярвате, че аз съм пластелинен.
    Откажете се от вашето прилежно моделиране..."
    или
    "и все подритват чистото ми слово
    към бункера стоманен за боклук.
    Но то се връща винаги,
    с измяна не съм попарвал никога цветята му
    и никога с прислужнически дрехи
    не съм го пращал аз за милостиня..."
  • Благодаря!
  • красива миниатюра

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...