29 oct 2012, 12:20

Ноктюрно

  Poesía » Otra
773 0 5

Ноктюрно

 

"Той - целият ми живот,

беше една сълза."

Петко Братинов

 

... стих,

обич.

И грях...

Сто взривени слънца

от една сълза.

В Пътуване към себе си.

 

Ванко Николов-Starkmaster

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванко Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По повод мотото на миниатюрата, която много ми допадна, се сетих за едни от най-силните стихове на П.Братинов - цитираните
  • Дани , не схванах смисъла...
  • А какво ще кажеш за това:
    "А вие си внушавате,
    че ставате пастири на душата ми
    и вярвате, че аз съм пластелинен.
    Откажете се от вашето прилежно моделиране..."
    или
    "и все подритват чистото ми слово
    към бункера стоманен за боклук.
    Но то се връща винаги,
    с измяна не съм попарвал никога цветята му
    и никога с прислужнически дрехи
    не съм го пращал аз за милостиня..."
  • Благодаря!
  • красива миниатюра

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...