tanhad (Таня Хаджидимитрова)
25 32
Feb 23, 2011, 10:30 PM

Ноктюрно 

  Poetry » Phylosophy
660 0 1

Ноктюрно

 

Сбогувам се със тебе,

лято.

Тази вечер ми тежи…

Водката

сълзи по чашите.

Слънцето

на дъното

обидено мълчи.

Ядосано разискряш.

Париш ме.

Непозната скитница,

на ъгъла  стоя.

Приеми -

сбогуваме се,

дълго мое лято!

Душата ми освободи,

че тази нощ

кова

сама съдбата си…

Раздялата

тежи

във чашите.

… Сълзите,

може би,

ръждивото на есента

с любов

ще изсуши...

 

 

 

© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Душата ми освободи,

    че тази нощ

    кова

    сама съдбата си…"

    Много е хубаво!!!Кови съдбата си всеки ден,за да не те кове тя!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??