Ноктюрно

23.02.2011 г., 22:30 ч.

Поезия » Философска

659 0 1

Ноктюрно

Сбогувам се със тебе,

лято.

Тази вечер ми тежи…

Водката

сълзи по чашите.

Слънцето

на дъното

обидено мълчи.

Ядосано разискряш.

Париш ме.

Непозната скитница,

на ъгъла стоя.

Приеми -

сбогуваме се,

дълго мое лято!

Душата ми освободи,

че тази нощ

кова

сама съдбата си…

Раздялата

тежи

във чашите.

… Сълзите,

може би,

ръждивото на есента

с любов

ще изсуши...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.