Ноктюрно
Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни,
несъвършен и бляскав,
хладен като горчивото сияние на самотата,
погълнал в себе си безбройните пътеки,
бодливо ложе за бездомните надежди...
Тъй дързък и тъй крехък в своето безмълвие.
И тази светлина на поривите стръмни,
отвеждаща към спотаени жалби,
към бледото око, дълбоко скрито в мрака,
на извора единствен, опустошен и сладък,
с отломки от съмнения подправен...
Нощта пътува бавно в тишината,
на борда си понесла световете,
огромна и населена със звуци
от падащи звезди и отчаяния,
с товара на безмълвните молитви.
Безплътната мелодия на любовта я следва.
© Мима Иванова All rights reserved.
