Мирослава.1 (Мима Иванова)

КОРИДА 🇧🇬

Бесен тропот по пътя пред човешки хиени
и души, отеснели от жажда за кръв...
Боже, дай от съдбата минута спасение,
глътка въздух - до края на краткия път.
До арената сива, до леда на стоманата - ...

Мирослава.1

Poetry » Other

2020-12-17T11:01:48+02:00 759

Свобода 🇧🇬

Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...

Мирослава.1

Poetry » Other

2020-03-29T07:46:29+03:00 883 2

Не идва с грохот... 🇧🇬

Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят ...

Мирослава.1

Poetry » Other

2019-07-02T09:55:07+03:00 1.1K 3 8

Родина 🇧🇬

Нека други потъват в подвижните пясъци
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...

Мирослава.1

Poetry » Other

2019-06-19T19:31:41+03:00 973 1 3

Отвъд редовете 🇧🇬

Отвъд редовете светът е притихнал
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост ...

Мирослава.1

Poetry

2019-04-25T10:24:07+03:00 880 2

Предчувствие 🇧🇬

Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...

Мирослава.1

Poetry

2019-03-31T21:06:04+03:00 1.2K 3 10

Пролетта е на дъх разстояние 🇧🇬

Непонятно кога се разлисти небето
и бадемите вдигнаха розови храмове.
Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
милостиво лекува черноземните рани.
Съживени, нечуто чудеса избуяват ...

Мирослава.1

Poetry

2019-03-11T07:54:21+02:00 1.6K 5 7

Все още 🇧🇬

Все още пазя блясъка в очите,
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...

Мирослава.1

Poetry

2019-02-13T00:38:00+02:00 1.3K 4 6

Сбъдване 🇧🇬

В тази нова година ще съм нова и аз.
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...

Мирослава.1

Poetry

2019-01-08T20:34:31+02:00 1K 1 3

Щрих 🇧🇬

Ято птици – и вятър.
И безкрайно небе.
Шепа есенно злато.
Носталгичен рефрен.
Вечер в синя спирала. ...

Мирослава.1

Poetry

2018-12-24T00:07:16+02:00 928 3

Адажио 🇧🇬

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...

Мирослава.1

Poetry

2018-12-18T20:49:59+02:00 965 4 4

В спотаения свят... 🇧🇬

В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...

Мирослава.1

Poetry

2018-08-05T22:39:44+03:00 928 1 4

Ноктюрно 🇧🇬

Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...

Мирослава.1

Poetry

2018-07-16T16:17:57+03:00 987 1 2

Еньовден 🇧🇬

Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...

Мирослава.1

Poetry

2018-07-07T21:48:55+03:00 2K 9 22

Нощта преваля... 🇧🇬

Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи ...

Мирослава.1

Poetry

2018-07-04T23:45:15+03:00 982 1 5

Не, не от кал човекът е слепен... 🇧🇬

Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...

Мирослава.1

Poetry

2018-06-19T00:03:15+03:00 2K 4 8

Понякога е лесно да си тъжен... 🇧🇬

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...

Мирослава.1

Poetry

2018-06-13T01:18:18+03:00 1.5K 1 4

Понякога е лесно да си тъжен... 🇧🇬

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...

Мирослава.1

Poetry

2018-06-08T23:15:12+03:00 1.9K 5 11

Отвъд кристалните води на времето... 🇧🇬

Отвъд кристалните води на времето
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава, ...

Мирослава.1

Poetry

2018-05-06T13:58:41+03:00 1.2K 2 3

Бездомно кученце... 🇧🇬

Бездомно кученце ситни по тротоара.
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда. ...

Мирослава.1

Poetry

2018-04-16T14:28:06+03:00 919

Върху жаравата златееща на дните... 🇧🇬

Върху жаравата златееща на дните
омаяна и тръпнеща танцувам.
По стъпките ми плиска се магия
и нестинарската ми кръв бушува.
Сред вихъра от спомени и тайни ...

Мирослава.1

Poetry

2018-04-01T23:36:24+03:00 1K 1 8

Звънът лиричен на звездите... 🇧🇬

Звънът лиричен на звездите
в добрата нощна тишина
с капчука светъл се преплита,
прелива сила в моите слова.
Събирам вдъхновена звездно злато ...

Мирослава.1

Poetry » Strict forms

2018-03-24T01:02:33+02:00 1.1K 1

Чакам твоите пръсти, Любов... 🇧🇬

Чакам твоите пръсти, Любов,
да ме изваят - нова и невинна.
Очите ти да ме пресътворят
и твоето сърце да ме роди
по-чиста, по-желана, ...

Мирослава.1

Poetry

2018-03-08T11:29:37+02:00 974 2

Открита като длан... 🇧🇬

Открита като длан,
като сърце голяма
и чиста като блян...
Родина. Друга няма.
Понякога горчи ...

Мирослава.1

Poetry

2018-03-03T20:56:00+02:00 940 1

Невинност и лъчи... 🇧🇬

Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...

Мирослава.1

Poetry

2018-03-02T11:45:42+02:00 998 2

Невероятни пролетни поля... 🇧🇬

Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...

Мирослава.1

Poetry

2018-03-01T18:23:23+02:00 895

Докато телата ни спят... 🇧🇬

Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-28T13:16:15+02:00 1K 3

Живеем трудно... 🇧🇬

Живеем трудно. Ориста си
сами избирахме, нали?
Преглъщаме сълзи безсилни -
а тя, Земята, се върти...
Любов не винаги ни стига ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-25T10:03:33+02:00 901 1

Стъпвам леко... 🇧🇬

"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-24T00:18:28+02:00 1K 1 5

Моето човешко име... 🇧🇬

Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-22T22:16:54+02:00 937 4

Привечерна, смущаваща, ласкава... 🇧🇬

Привечерна, смущаваща, ласкава,
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-21T22:33:03+02:00 987 1 4

Есента ми намигна... 🇧🇬

Есента ми намигна с око на врабец.
После нежно с листо ме погали.
Дишам синя прохлада и шепот вали
сред тревите в нозете ми боси.
Още близо е лятото, още сладки лъчи ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-21T03:05:05+02:00 944 2

Аз изгревите свои благославям... 🇧🇬

Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...

Мирослава.1

Poetry

2018-02-18T19:09:29+02:00 944 2

Гнетът на думите затворени 🇧🇬

Гнетът жесток на думите затворени,
на неизречените ми слова,
на неродените истории,
на нéмощните ми крила...
Аз толкоз дълго чаках да летя, ...

Мирослава.1

Poetry » Free verse

2018-02-13T15:21:21+02:00 980

С душа сломена от копнеж... 🇧🇬

С душа, сломена от копнеж,
аз все изкачвам своята Голгота.
Понесла жарката си самота
към синевата на очите ти,
Любов. ...

Мирослава.1

Poetry » Love, Blank verse

2018-02-12T16:45:56+02:00 1.7K 1

Заклинание 🇧🇬

Твоя да съм, мен да виждаш само,
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...

Мирослава.1

Poetry » Love

2018-02-11T18:49:50+02:00 1.5K

Аз бях Инес... 🇧🇬

* * *
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете, ...

Мирослава.1

Poetry » Love

2018-02-11T00:18:30+02:00 1.4K 1